Защо омаловажаването на привилегирован опит може да бъде разумен ход в кариерата

Имате ли привилегии? Ако е по този начин, какъв брой привилегировани?

Може би казусът ви кара да изтръпвате от стеснение, както стана, когато двама професори попитаха някогашен старши сътрудник в адвокатска адвокатска фирма на магическия кръг.

Признавайки неговото „ типичен генезис от горната междинна класа, той въпреки всичко изиграва триумфите на фамилията си като техните лични заслуги; по-специално неговият прародител, който се издигна от „ непретенциозно начало в селска Шотландия, с цел да стане президент на един от кралските колежи за медицински експерти в Обединеното кралство “.

Адвокатът не виждаше себе си като част на елита, а по-скоро артикул на нова меритократична епоха. „ Градът се промени извънредно доста “, сподели той на създателите на идната книга, „ Родени да ръководят: Създаването и преправянето на английския хайлайф “. „ Несъмнено, в случай че се върнете едно потомство преди моето, имаше редица хора, които станаха сътрудници, които в никакъв случай [не биха го създали без] връзки. “

Умишлено или не, сходна тактика за омаловажаване на привилегированото минало може да се окаже рационален ход в кариерата: може да концентрира вниманието върху гениите на индивида и да ги направи по-приятни за другите.

Автори Аарон Рийвс, професор по обществена политика в Оксфордския университет и Сам Фридман, професор по социология в Лондонското учебно заведение по стопанска система, изследваха историческата база данни на Who's Who и неотдавна разговаряха със 144 водещи експерти, в това число ръководители на FTSE 100, политици и редактори на вестници, с цел да схванат техния генезис.

Те откриха, че доста от тях са запалени да подчертаят, че техният прогрес в живота се дължи на личните им умения. Отчасти те направиха това, сходно на юриста, като окарикатуриха предишното като такова, в което работа се оферираше посредством кимане и мигане сред стеснен кръг Стари момчета.

Разбира се, последните старания за професионализиране на набирането на личен състав във финансовата, правните и консултантските браншове, изключително в ранната фаза на кариерата, биха предложили смяна по отношение на предходните генерации. Доклад за Progress Together, организация с нестопанска цел, насърчаваща социално-икономическото многообразие във финансовите услуги, откри, че „ се поставят доста старания за нашарване на достъпа до бранша “. Въпреки това се показва, че 89 % от хората на най-високите длъжности – висши мениджъри и по-високи – към момента са от по-висок социално-икономически генезис заради родителска специалност.

Въпреки това, хората желаят да играят повече лична обикновеност, както по усети, по този начин и по генезис.

В един опит, представен в Born to Rule, създателите помолиха участниците да посъветват мним другар, който беше назначен за основен изпълнителен шеф на компания от FTSE 250, кои детайли от нея декор, който би трябвало да включи в профила си. Повече от 86 % споделят, че би трябвало да спомене дядо си, който е работил в мина, 63 % споделят, че включва татко си шеф, до момента в който единствено 38 % допускат, че тя цитира образованието си в частно учебно заведение.

Отношението на британците към клас са известни странни. Когато Виктория Бекъм разказа произхода си като „ доста работническа класа “ в миналогодишния документален филм на Netflix, нейният брачен партньор футболист отвърна, като й сподели да „ бъде почтена “. Най-накрая признава, че татко й я е карал на учебно заведение с Ролс-Ройс. Пош Спайс надали е самичък. Според едно изследване съвсем една четвърт от хората в Обединеното кралство с работа и генезис от междинната класа „ виждат себе си като работническа класа “. За да чуете недоволствата на родителите по отношение на проектите на лейбъристкото държавно управление да добави Данък добавена стойност към таксите за частни учебни заведения, бихте могли да си визиите, че Хароу и Уинчестър са обучавали извънредно потомството на чистачи и служащи на дребно, толкоз гневни са изказванията им, че са единствено на един образователен учебен срок от бедността.

Междувременно новият английски министър-председател, сър Кийр Стармър, трябваше да подсети на всички, че е наследник на производител на принадлежности от работническата класа, тъй като беше нападнат, че не е в контакт, защото в този момент седи толкоз комфортно в междинната класа като рицарски юрист от северен Лондон.

Отчасти визията на юриста от магическия кръг като човек със скромни корени произтича от това, че всичко е релативно. Винаги има още едно ходило, което би трябвало да се изкачи по кариерната стълбица, връстник, който има по-голяма яхта или селска купчина.

Но наподобява, че изглеждането на по-малко привилегировани носи дивиденти. В други изследвания хората правят оценка фаворизиран учен като по-малко заслужаващ позицията си от еднообразно дипломиран подобен с по-скромно минало, до момента в който основен изпълнителен шеф с висок усет се счита за по-малко приветлив от този, който обича да върви в кръчмата.

Това изяснява за какво Найджъл Фараж от Реформаторската партия култивира имиджа си на пийнал по пинта - макар че беше нужна известна безсрамие, с цел да съобщи, че загубата на сметката му в Coutts, банката на кралското семейство, предходната година го е трансформирала в постер на небанкираните.

Отклоняването на привилегиите има значение, сподели ми Фридман, тъй като „ увековечава мита за меритокрацията “. Това не значи, че на тези на върха им липсват умения или гений, само че допуска, най-малко във Англия, че историите със непретенциозен генезис би трябвало да се одобряват с буца сол.